Skip to Content

„Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених” от Виктор Пасков

„Германия, мръсна приказка” и „Балада за Георг Хених”– двете лица на големия Виктор Пасков

Две от емблематичните творби на един от най-добрите съвременни български писатели с нови луксозни издания.

Като знак на дълбока почит към Виктор Пасков издателство „Сиела” преиздава две от най-знаковите творби на автора – „Балада за Георг Хених”и „Германия, мръсна приказка”– в нови луксозни издания с твърда корица.

Онзи Пасков, който остава завинаги странник  в собствената си родина и радетел на българското в чужбина, подчинява изреченията, „опъва” докрай струните на читателските очаквания и  изпълва страниците не просто с  думи, а с жестока сатира, рок, нежност и със свобода. А силата на словото му се усеща най-силно само пред лицето на бедността – там, където загубил себе си, читателят се спасява единствено в онова „Алелуя“, съхраняващо останалото от угнетената и оглозгана от живота душа.

„Германия, мръсна приказка”е въплъщението на онази невероятна творческа същност, родила се от бурните вълни на едно неспокойно минало и също толкова интензивното и богато настояще. Отвъд границите на родното и много след човешкото – един гестехауз в Германия побира грозотата на цялата ни болезнена действителност по време на социалистическия режим. Безкрайно откровен, груб и циничен, този роман фрагментарно оголва плътта, а измежду потта, дрогата и баса читателят усеща онова изтръпване, онзи вик, отекъл някъде в „душите, гърдите, ушите, далаците, върховете на пръстите.”

 „Балада за Георг Хених”е откровението на Пасков, счита се за връх в неговото творчество. В следвоенна София – София на комуналните апартаменти, София на обеднелите довчерашни буржоа и озлобени пролетарии, писателят побира битието на цяло поколение. Едно семейство преоткрива себе си и духовното в лицето на Георг Хених – реална историческа личност, майстор на цигулки, достигнал до дъното на човешката бедност и самота, изоставен от своите. В тази бедна София, в която всяко материално превъзходство те превръща във враг, било то и изразяващо се в притежанието на бюфет, а съседът е по-склонен да насъска кучето срещу теб, отколкото да прояви човечност, чудесата са възможни. Благодарение на един добър старец. И на една цигулка.

„Господ помни – книга не забравя”, заръчва Георг Хених. И след цялата грозота, изтекла изпод погледа, и „въпреки живота”, в творчеството на Пасковвсичко е любов.

 

„Eдвa ли имa дpyгa бългapcĸa ĸнигa зa пocлeднитe 30 гoдини, ĸoятo дa e ĸapaлa тoлĸoвa читaтeли дa плaчaт – зa Kpacoтaтa, Любoвтa, Изĸycтвoтo. Tя e ĸaтo пpoлyĸa ĸъм нeбeтo, oтвopилa ce мaлĸo пpeди Πpexoдът дa нaпpaви вcичĸи ни цинични и иpoнични. Πacĸoв възвиcявa, нo зaщoтo пpeди тoвa e ycпял дa ни дoвeдe дo дънoтo.“

Бoйĸo Πeнчeв

 

„Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. Германия, мръсна приказка е отвъднационалният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели Германия, мръсна приказка, и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори.”
Димитър Стоянович

Още снимки: 


Партньори