Skip to Content

Из „Бунтът на Спартак” от Георги Марков

Георги Марков (1987 г.) завършва езикова гимназия във Велико Търново през 2006 г., а след това – история в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира античнавоенна история и се дипломира през 2010 г. Автор е на книгите –  „Ханибал срещу Рим”, „Войните на Цезар”, „Походът на Александър”, „Гръко-персийските войни”.

Марк Крас срещу Спартак – неочакваният сблъсък

Аналите ни предоставят достатъчно примери за генерали, чиито кариери и живот се преплитат в епични сблъсъци, изграждащи тъканта на историята. Достатъчно е да се ограничим в Античността и да посочим Темистокъл и Ксеркс при Саламин, Сципион и Ханибал при Зама, Цезар и Помпей при Фарсала. Но случаят с Марк Крас и Спартак съвсем не е такъв и съдбата сякаш си прави неуместна шега, когато ги изправя един срещу друг в заключителния етап на Гладиаторската война. Почти нищо не свързва най-богатия човек в Рим и тракийския гладиатор, гордия аристократ и низвергнатия роб и въпреки това те ще решат помежду си съдбата на десетки хиляди хора. Но как се достига до този момент през ранната пролет на 71 г. пр. Хр.? И какво впрочем знаем за двамата най-впечатляващи пълководци на Гладиаторската война?

Крас произлиза от благородническо семейство, което може да се похвали с не един и двама консули, самият му баща Публий Лициний има дълга и успешна кариера в Сената, увенчана с избора му за консул през 97 г. пр. Хр и за цензор през 89 г. пр. Хр. Родът на Лициниите принадлежи към консервативната патрицианска партия и се противопоставя на идеите на братята Гракхи за социални реформи и на неограничените амбиции на Гай Марий еднолично да поеме властта в Републиката. Публий Лициний Крас е един от възрастните сенатори, най-отявлено защитаващи каузата на Луций Корнелий Сула, и счита, че идването на власт на марианската клика ще доведе до срутване на устоите на римското общество.

Катастрофата сполита семейството на Лициниите през зимата на 87–86 г. пр. Хр., когато Гай Марий и Корнелий Цина се възползват от отсъствието на Сула от Италия (той подготвя триумфалната си кампания срещу Митридат на Балканите) и овладяват Рим. Започват кървави политически преследвания и Публий Лициний Крас е нарочен за екзекуция като особено опасен и влиятелен противник. Преди да успеят да го заловят обаче, старият сенатор избира достойна смърт и сам слага край на живота си, заедно с най-младия си син Гай.

Едва на 28 години, Марк Крас се превръща в глава на рода на Лициниите – следователно в твърде апетитна мишена за поддръжниците на Марий. По чудо младият аристократ успява навреме да избяга от Рим и предрешен, се насочва възможно най-далеч от столицата. Пътуването му първо го отвежда в Испания, където е принуден да се укрива под страх от предателство и залавяне, за да не бъде предаден на агентите на Марий и Цина. Краткият му престой в Африка при Метел Пий, един от най-силните привърженици на Сула, приключва скоропостижно поради неприязънта между двамата. В Африка Крас взема окончателното решение да свърже всичките си надежди за отмъщение и завръщане у дома с Корнелий Сула. Когато пристига в лагера на великия генерал в Гърция, младият аристократ е посрещнат със специално внимание и бързо печели доверието на Сула. Именно от тези паметни месеци на 83–82 г. пр. Хр. датира и голямото съперничество между Марк Крас и Гней Помпей, което ще оформи съдбините на Римската република през следващите тридесет години. Крас и Помпей бързо се отличават като най-способните млади офицери в триумфално напредващата армия на Сула в Италия. Двамата си споделят славата на победата при Сполето, когато унищожават една от последните мариански армии по пътя към Рим. Но в тези дни славата каца на рамото на Помпей – той е приветстван от войниците като imperator, печели възхищението на Сула и е считан за следващата изгряваща звезда на небосклона на Републиката.

Триумфът на Сула и първите седмици на кървавия му режим в Рим откриват неограничени възможности пред неговите последователи. Но ако за мнозина от тях те се ограничават до задоволяването на жаждата за лично отмъщение, Крас вижда в турбулентната ситуация шанс за натрупване на несметно богатство. Огромен брой привърженици на Марий са проскрибирани – поставени извън закона като предатели срещу отечеството и екзекутирани без присъдата на редовен съд. Имуществото им е секвестирано и впоследствие обявено за продан на нереално ниски цени. Крас вкарва всичките си налични средства в закупуването на подобни имоти и натрупва главоломни печалби при нормализирането на политическата ситуация и покачването на цените. Оттам насетне спекулата се превръща във втора природа за бързо забогатяващия римски аристократ. В предишната част споменах, че в един момент от кариерата си той притежава 50 000 хектара земя из цяла Италия, чиято стойност се равнява на най-малко 200 милиона сестерции. Но това не изчерпва богатството му – той има несметно количество роби, имоти в столицата, от които получава огромни наеми; разполага с неизчерпаеми финансови инструменти – пари в наличност, кредити, земеделски полици. Само за броени години Марк Крас се превръща не просто в най-богатия човек в Рим, но и в най-заможния мъж в цялата история на Вечния град.

Но за Крас парите не са самоцел, а просто средство към истинската му амбиция – да играе решаваща роля в голямата политическа игра на Републиката. В това отношение десетилетието между победата на Сула и въстанието на Спартак е изненадващо тихо за иначе толкова енергичен и целеустремен човек. Това са годините на натрупване на богатство, на култивиране на връзки и задкулисни влияния, на спечелване на безброй клиенти сред всички социални прослойки в столицата. През втората половина на 72 г. пр. Хр. настъпва перфектният момент за решително излизане на голямата сцена. Двамата консули на Републиката са претърпели шокиращи и унизителни поражения от робската армия, която вилнее из цяла Италия. Никой в Рим не иска да се заеме с неблагодарната и явно не толкова лека задача да се справи със Спартак. Така да бъде – Крас ще екипира със собствени средства цели шест легиона и ще поеме бремето върху себе си.

Не бива да подценяваме риска, който представлява тази стъпка. Нищо освен пълен и безусловен успех не може да гарантира политически дивиденти срещу покриващите се с безсмъртна слава Лукул и Помпей. Дори и най-малката сянка на провал ще бъде кастрофална за перспективите на Крас – потенциално той може да бъде запомнен като поредния неудачник, провалил се срещу робите. От такъв удар кариерата му не би могла да се възстанови.

В известен смисъл Спартак и робската армия имат малшанса да се изправят срещу един от най-амбициозните римляни на епохата, за когото загубата или отстъплението не са опция. Глабер и Вариний, Косиний и Фурий, Публикола и Лентул – всички те са назначени от Сената (възможно и против тяхното лично желание) да се справят с въстанието. Крас е първият римски пълководец, който доброволно влиза във войната, с ясното съзнание за важността на мисията си в контекста на собствените амбиции. Той няма да остави лагера си без стража, няма да бъде изненадан в крайпътна баня, няма да позволи коня и ликторите му да бъдат пленени. Спартак и последователите му най-сетне се изправят срещу противник, който е мотивиран поне колкото тях.

 



Партньори