Skip to Content

Литературно четене на Георги Господинов в Столична библиотека

Искаш ли да станеш мисъл -

    питах камъка.

Аз съм камък - каза камъкът

    и потъна в себе си.

Искаш ли да станеш смисъл -

    питах камъка.

Аз съм смисъл - каза камъкът

    и потъна в себе си.

Искаш ли да станеш дума -

    пита камъкът.

Аз съм дума - казах каменно

    и потънах в него...

Тази вечер на среща с Георги Господинов като „Поет на месец юни” в Столична библиотека дойдоха над 100 души.

Представиха го Петър Чухов и Иван Ланджев.

Георги Господинов призна, че винаги е „внасял контрабандно поезия” дори и в романите си и че първо е поезията, едва след това е дошла прозата. Той чете повече от час свои стихове от първата си книга – издадена от приятели в 5 екземпляра през 1990 година, през  Лапидариум,   “Черешата на един народ” (1996, с няколко издания до днес), „Писма до Гаустин, по-късно трите книги са събрани в антологичната „Балади и разпади” и последната засега поетична книга ” Там, където не сме”. Поетът сподели, че „Черешата на един народ” е посветена на дядо му, сподели, че е винаги се е вълнувал от това много „ кой ще те чете”. Винаги е внимателен с младите поети и протяга ръка на талантливите, както са го подкрепяли и него на времето. Специално благодари на Иван Цанев, който винаги му е давал кураж.

Дъждът въздъхна и остави

многоточие във локвите.

   Какво ли

искаше да каже облака...

Според Господинов творецът трябва да  запази това привидно невежество, образите да са такива, сякаш ги виждаш за първи път. Винаги да си на границата, на ръба между знание и незнание.

„Темата за детството ми е важна”, каза той и припомни как като ученик са му забранили да пише за смъртта. А смъртта, животът са темите на всички, децата също се вълнуват от проблема за смъртта.

Една от неговите теми е раздалечаването. То тръгва от теорията за разширяващата се вселена, луната се отдалечава от нас, ние се отдалечаваме, разделяме се. „Нас” се разпада като заспиване с гръб един към друг.

ДРУГА ЛИНИЯ

С кого си говорят онези

които си говорят сами

Кой си говори с тях

И какво им казва

Защото чувам само онова

което те отвръщат

 

Преди да почне литературното четене, Георги Господинов получи букет червени рози. Въпреки, че знаеше, че са купешки, той понечи да ги помирише…Поет!

 

Из браното

Тук някой вече е минавал 

потъпканата детелина

сълзящите стебла на крина

въртящите се в кръг

червени мравки потвърждават

тук някой вече е минавал 

Тук някой вече е вършал 

поразпиляната коса

цъфтящото петно на шията

отсъствието на червило

и двете сламки в спалнята

крещят - Удавнико

тук някой вече е вършал 

Тук някой вече е тършувал 

Тук някой вече е целувал 

Тук някой вече е римувал

 

Ваня Недева

Още снимки: 


Партньори